Защо да биете път за евтин шопинг? Кючюк Одрин у нас
Шопингът в Одрин стана „ всеобщ спорт ” за българите най-малко преди 7-8 години. Причината е ясна - евтината лира и доста по-ниските цени в 180-хилядния турски град, в сравнение с у нас. Нашенци прескачаха границата с ясното схващане, че могат да чакат на КПП-то с часове, да не купят тъкмо това, за което са отишли, тъй като не могат да се ориентират по турските етикети, или митничарите да конфискуват някоя пазарска торба, тъй като има възбрана за импорт у нас. Първите години беше премеждие за шопинг фанатиците, след това се изучиха и „ грешките на начинаещия ” се стопиха до най-малко. Туроператорите пък започнаха да провеждат турове за извършване на покупки и по този начин рейсът тръгваше от България 16 тона, примерно, а се връщаше с много от горната страна. Опашките по границите обаче отхвърлиха много нашенци от интернационалния шопинг и по този начин „ Одрин пристигна в Пловдив ”, написа Вяра Порязова в " Марица ".
Новите играчи
-->
Нов бизнес се роди около модерното в последно време разбиране „ съкращаване на доставките ”. Първо в по-малките обитаеми места отвориха хранилища с турска стока - най-вече прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и характерни турски храни. Те отговаряха напълно навръх определението „ склад ” - огромно помещение, без кой знае каква класификация по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно. В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цялостен Пловдив. И на инат на упованията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски артикули умерено и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от различен. Така е в " Кючук Париж ", към комплекса „ Оазис ”, по този начин е на бул. „ Христо Ботев ”, в регион " Тракия " и на още доста места. Зевзеците към този момент заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по прилика с " Кючук Париж ", което, преведено от турски, ще рече " Малкия Париж ".
Ниските цени
" Откакто отвориха турски магазин на една крачка от вкъщи ми, сирене и кашкавал закупувам единствено оттова ", споделя Георги Бобев от „ Тракия ”. Той е пенсионер и поради скромните си приходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на съществени хранителни артикули. В „ Малкият Одрин ”, отворен предходната година, кг сирене от турската марка „ Сюташ ” да вземем за пример излиза 16.60 лв.. Пакетирано е обаче по половинка и цената надлежно е 8.30 лв.. За съпоставяне - в огромен пловдивски хипермаркет кравето сирене е сред 20 и 23.75 лв. за кило. Разликата в цената е над 4 лв. за кг - сума, която за множеството от българите звучи безапелационно да напазаруват от турската марка краве сирене. Нещо повече, скъпият артикул от 23.75 лв. за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лв., като даже и освен това състояние победител по евтиния бе турското сирене. Редно е да се означи, че вършим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и наличието по етикет на сирената в двата магазина.
Факт е, че турските магазини се радват на голяма и вярна клиентела точно поради цените. Турският кашкавал върви към 22.50 лв. за кило, до момента в който в хипермаркета БГ марки се продават сред 19 и 30 лв. за кг. Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората от ден на ден ще гледат етикетите с цената, в сравнение с каква е и от кое място идва стоката. И преди огромното повишаване на живота майките отглеждаха децата си целеустремено с турски марки памперси, които също са сензитивно по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки. Мокрите кърпички, които около всяко бебе вървят в големи количества, са с разлика от към левче на опаковка сред турски и български производител.
Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „ Берекет маркет ” коства 3.50 лв., люти чушлета - 4 лв., а кг маслини пък са 9 лв., видя репортерът.
От години се носят митове за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „ България ” да вземем за пример „ Первол ” е 9.99 лв., а бебешки омекотители от турска марка са 9 лв..
Рискът на евтинията
Мухсин Йоте, който държи склад за турски артикули в село Труд, обаче предизвестява - доста ниските цени от време на време са знак, че стоката е предходна нелегално турско-българската граница. Той напомня, че при импорт от прилежащата страна се дължи мито и Данък добавена стойност. Това за клиента няма никакво значение, в случай че няма доста будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде - в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по сигурност на храните, те може и да са рискови за консумация. Голяма част от турските артикули обаче в действителност идват на по-поносими цени от българските, даже и с платени налози и мита, показва търговецът.
Заради странната икономическа обстановка, в която се намира прилежащата страна, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си наподобяват при всяка доставка, акцентира Йоте.
По модела на самолетните компании: Туроператорите таксуват и спомагателния багаж с 30 лв.
Заради лудешкото повишаване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна нарастнаха още лятото. Сега курсът Пловдив - Одрин и назад е сред 35 и 45 лв. с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше към 20 лв.. Сега се оферират още пътувания с една нощувка, с цел да може шопингът да не е стремително. Цената е малко над 100 лв.. А от време на време в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкоз очевидни такси, които оскъпяват пътуването. Така да вземем за пример множеството туроператори таксуват спомагателния багаж - втори багаж до 20 кг има „ билет ” и той е 30 лв.. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътешестване обаче е, че туроператорът знае евтините хранилища и магазини и води туристите точно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.
Шопинг туровете до Одрин „ се отпушиха ” през август тази година след пандемичните компликации. Оттогава пътуваме единствено с персонална карта и без каквито и да е ковид ограничавания. Според препоръките на от време на време пътуващите - заран преди 9 часа на границата има скупчване на рейсове, а идеалният вид за прекосяване с персонален автомобил е сред 9 и 11 часа, с цел да остане задоволително време за извършване на покупки. Но макар всички сметки и предварителни планове, опашки на граничните пунктове има и те по никакъв начин не са дребни.
Ето за какво нишата на турските магазини в Пловдив е огромна, а бизнес моделът им - сполучлив. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и много по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разноските за пътуването, наподобяват напълно съпоставими, настояват хората, пробвали и двата разновидността. Има артикули, чието качество даже е по-добро, описват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите. Има и такива артикули, които не могат да се намерят по БГ магазините, тъй като са характерен, одрински артикул. Тук попадат корите за баница, сладостите и доста други. Едно обаче стана изрично ясно - плодовете и зеленчуците са им по-евтини. Кило домати и сега е най-много 3.50 лв., а лятото падаше и до 2 лв., споделя дама, която прескача до прилежащата страна всеки уикенд. Последно купила кг масло за 12 лв., което смята за неоспорим удар. В Пловдив родно масло от одобрена марка се продава за малко под 5 лв. за 125 година Немското пък е 4.70 лв. за четвъртинка, освен това на промоция.
Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата
Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел - от разстояние. Нароиха се доста профилирани компании, които работеха като „ склад за събиране на поръчки ”. Турските магазини изпращаха там поръчките, защото малко от тях вършат доставки в чужбина, а медиаторите събират пратките и провеждат превоза им до България.
Заради евтината турска лира и в този момент се работи по този начин - предприемчиви търговци пазарят от името на българския клиент, а той самият в множеството случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, завеси, пердета, текстил. Така да вземем за пример по тази формула пловдивчанин се снабди с маса 100/200 см, направена от кестен, за 1000 лв. и шест меки и комфортни стола за по 125 лв.. Портманто с няколко шкафчета и огледало, дружно с доставката до България, е към 700 лв.. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са доста поръчвани. Напоследък огромните турски строителни и мебелни магазини даже назначиха представители за България - българи, които обикалят по адресите на евентуалните клиенти, демонстрират образци и макети, взимат ограничения и провеждат монтажа на място.
Новите играчи
-->
Нов бизнес се роди около модерното в последно време разбиране „ съкращаване на доставките ”. Първо в по-малките обитаеми места отвориха хранилища с турска стока - най-вече прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и характерни турски храни. Те отговаряха напълно навръх определението „ склад ” - огромно помещение, без кой знае каква класификация по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно. В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цялостен Пловдив. И на инат на упованията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски артикули умерено и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от различен. Така е в " Кючук Париж ", към комплекса „ Оазис ”, по този начин е на бул. „ Христо Ботев ”, в регион " Тракия " и на още доста места. Зевзеците към този момент заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по прилика с " Кючук Париж ", което, преведено от турски, ще рече " Малкия Париж ".
Ниските цени
" Откакто отвориха турски магазин на една крачка от вкъщи ми, сирене и кашкавал закупувам единствено оттова ", споделя Георги Бобев от „ Тракия ”. Той е пенсионер и поради скромните си приходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на съществени хранителни артикули. В „ Малкият Одрин ”, отворен предходната година, кг сирене от турската марка „ Сюташ ” да вземем за пример излиза 16.60 лв.. Пакетирано е обаче по половинка и цената надлежно е 8.30 лв.. За съпоставяне - в огромен пловдивски хипермаркет кравето сирене е сред 20 и 23.75 лв. за кило. Разликата в цената е над 4 лв. за кг - сума, която за множеството от българите звучи безапелационно да напазаруват от турската марка краве сирене. Нещо повече, скъпият артикул от 23.75 лв. за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лв., като даже и освен това състояние победител по евтиния бе турското сирене. Редно е да се означи, че вършим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и наличието по етикет на сирената в двата магазина.
Факт е, че турските магазини се радват на голяма и вярна клиентела точно поради цените. Турският кашкавал върви към 22.50 лв. за кило, до момента в който в хипермаркета БГ марки се продават сред 19 и 30 лв. за кг. Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората от ден на ден ще гледат етикетите с цената, в сравнение с каква е и от кое място идва стоката. И преди огромното повишаване на живота майките отглеждаха децата си целеустремено с турски марки памперси, които също са сензитивно по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки. Мокрите кърпички, които около всяко бебе вървят в големи количества, са с разлика от към левче на опаковка сред турски и български производител.
Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „ Берекет маркет ” коства 3.50 лв., люти чушлета - 4 лв., а кг маслини пък са 9 лв., видя репортерът.
От години се носят митове за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „ България ” да вземем за пример „ Первол ” е 9.99 лв., а бебешки омекотители от турска марка са 9 лв..
Рискът на евтинията
Мухсин Йоте, който държи склад за турски артикули в село Труд, обаче предизвестява - доста ниските цени от време на време са знак, че стоката е предходна нелегално турско-българската граница. Той напомня, че при импорт от прилежащата страна се дължи мито и Данък добавена стойност. Това за клиента няма никакво значение, в случай че няма доста будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде - в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по сигурност на храните, те може и да са рискови за консумация. Голяма част от турските артикули обаче в действителност идват на по-поносими цени от българските, даже и с платени налози и мита, показва търговецът.
Заради странната икономическа обстановка, в която се намира прилежащата страна, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си наподобяват при всяка доставка, акцентира Йоте.
По модела на самолетните компании: Туроператорите таксуват и спомагателния багаж с 30 лв.
Заради лудешкото повишаване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна нарастнаха още лятото. Сега курсът Пловдив - Одрин и назад е сред 35 и 45 лв. с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше към 20 лв.. Сега се оферират още пътувания с една нощувка, с цел да може шопингът да не е стремително. Цената е малко над 100 лв.. А от време на време в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкоз очевидни такси, които оскъпяват пътуването. Така да вземем за пример множеството туроператори таксуват спомагателния багаж - втори багаж до 20 кг има „ билет ” и той е 30 лв.. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътешестване обаче е, че туроператорът знае евтините хранилища и магазини и води туристите точно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.
Шопинг туровете до Одрин „ се отпушиха ” през август тази година след пандемичните компликации. Оттогава пътуваме единствено с персонална карта и без каквито и да е ковид ограничавания. Според препоръките на от време на време пътуващите - заран преди 9 часа на границата има скупчване на рейсове, а идеалният вид за прекосяване с персонален автомобил е сред 9 и 11 часа, с цел да остане задоволително време за извършване на покупки. Но макар всички сметки и предварителни планове, опашки на граничните пунктове има и те по никакъв начин не са дребни.
Ето за какво нишата на турските магазини в Пловдив е огромна, а бизнес моделът им - сполучлив. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и много по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разноските за пътуването, наподобяват напълно съпоставими, настояват хората, пробвали и двата разновидността. Има артикули, чието качество даже е по-добро, описват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите. Има и такива артикули, които не могат да се намерят по БГ магазините, тъй като са характерен, одрински артикул. Тук попадат корите за баница, сладостите и доста други. Едно обаче стана изрично ясно - плодовете и зеленчуците са им по-евтини. Кило домати и сега е най-много 3.50 лв., а лятото падаше и до 2 лв., споделя дама, която прескача до прилежащата страна всеки уикенд. Последно купила кг масло за 12 лв., което смята за неоспорим удар. В Пловдив родно масло от одобрена марка се продава за малко под 5 лв. за 125 година Немското пък е 4.70 лв. за четвъртинка, освен това на промоция.
Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата
Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел - от разстояние. Нароиха се доста профилирани компании, които работеха като „ склад за събиране на поръчки ”. Турските магазини изпращаха там поръчките, защото малко от тях вършат доставки в чужбина, а медиаторите събират пратките и провеждат превоза им до България.
Заради евтината турска лира и в този момент се работи по този начин - предприемчиви търговци пазарят от името на българския клиент, а той самият в множеството случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, завеси, пердета, текстил. Така да вземем за пример по тази формула пловдивчанин се снабди с маса 100/200 см, направена от кестен, за 1000 лв. и шест меки и комфортни стола за по 125 лв.. Портманто с няколко шкафчета и огледало, дружно с доставката до България, е към 700 лв.. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са доста поръчвани. Напоследък огромните турски строителни и мебелни магазини даже назначиха представители за България - българи, които обикалят по адресите на евентуалните клиенти, демонстрират образци и макети, взимат ограничения и провеждат монтажа на място.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ